Мозъкът идва с вятъра откъм Каспийско море ♥ Николай ГОГОЛ
Portrait of Gogol by Fyodor Moller (1840)
♥ Записки на един вманиачен
43 април 2000 година
Днешният ден е ден на най-великото празненство! В Испания има крал. Намери се. Тоя крал съм аз. Едва през днешния ден научих това. Признавам, че внезапно като че ли гръмотевица ме озари. Не мога да схвана по какъв начин съм считал и съм си фантазирал, че съм титулярен консултант. Как е могла да ми влезе в главата такава лудешка мисъл? Добре, че никой не се е сетил тогава да ме настани в лудницата. Сега всичко е разкрито пред мен. Сега виждам всичко като на длан. А по-рано, не мога да схвана, по-рано всичко ми беше като в мъгла. И всичко туй става, мисля си, тъй като хората си фантазират, че човешкият мозък се намира в главата; нищо сходно: той идва с вятъра откъм Каспийско море. Отначало оповестих на Мавра кой съм аз. Когато тя чу, че пред нея е испанският крал, плесна с ръце и без малко не умря от боязън. Тя, глупавата, в никакъв случай не беше виждала испански крал. Но аз се помъчих да я успокоя и с ласкави думи се пробвах да я уверя в своята отзивчивост и че напълно не се дразня, задето от време на време неприятно лъскаше обувките ми. Та това са елементарни хора. На тях не може да се приказват висши неща. Тя се уплаши, тъй като е сигурна, че всички крале на Испания наподобяват на Филип II. Но аз й обясних, че сред мен и Филип няма никаква аналогия и че при мен няма ни един капуцин… Не отидох в департамента. Дяволите ще го вземат! Не, другари, в този момент не можете ме излъга; няма да плагиатствам вашите мръсни бумаги!
...
Януари, който се случи след февруари същата година
И до момента не мога да схвана що за земя е Испания. Народните традиции и дворцовият етикет са напълно невероятни. Не разбирам, не разбирам, безусловно нищо не разбирам. Днес ми обръснаха главата, въпреки да виках с все мощ, че не желая да бъда духовник. Но към този момент не мога и да си спомня какво стана с мен, когато почнаха да капят по главата ми студена вода. Такъв пъкъл още не бях преживявал. Готов бях да побеснея и едвам можаха да ме удържат. Съвсем не мога да схвана смисъла на тоя чудноват бит. Глупав, неправилен бит! Необяснима ми е безразсъдността на кралете, които до момента не го отстраняват. Като обмислям всички вероятности, запитвам се: дали не съм попаднал в ръцете на инквизицията и оня, който помислих за канцлер, дали не е самият популярен инквизитор. Само че към момента не мога да схвана, по какъв начин може кралят да бъде подложен на инквизиция. То в действителност би могло - от страна на Франция и изключително от Полиняк. О, тоя шарлатанин Полиняк! Заклел се е да ми пакости до гибел. И ето на, преследва ме и преследва; само че аз знам, приятелю, че теб те води англичанинът. Англичанинът е огромен политик. Той снове на всички места. Нали целия свят знае, че когато Англия смърка емфие, Франция киха.
...
Дата 34 февруари М… година
Не, нямам повече сили да понасям! Боже! Какво вършат с мен! Те изливат студена вода на главата ми! Те не ми обръщат внимание, не ме виждат, не ме чуват. Какво съм им сторил? За какво ме мъчат? Какво желаят от мен, клетия? Какво мога да им дам? Нямам нищо. Нямам сили, не мога изтърпя всичките техни мъчения, главата ми гори и всичко се върти пред очите ми. Спасете ме! Вземете ме! Дайте ми тройка с бързи като ураган коне! Сядай, коларю мой, звъни, звънче мое, препуснете, коне, и ме отнесете надалеч от тоя свят! По-далеч, по-далеч, с цел да не се вижда нищо, нищо. Ето, небето се върти на кълба пред мен; в далечината блещука звездица; гората лети с тъмни дървеса и месец; сива мъгла се стеле под нозете; в мъглата звънти струна; от едната страна е море, от другата Италия; ето, виждат се и съветски къщи. Моята къща ли се синее в далечината? Моята майка ли е седнала до прозореца? Майчице, избави клетия си наследник! Отрони сълзица над неговата болна главичка! Виж по какъв начин го мъчат те! Притисни до гърдите си клетото си чадо! За него няма място в света! Него го преследват! Майчице! Съжали своето болно дете!… А знаете ли, че алжирският дей има тъкмо под носа си грамадна брадавица?
Из: „ Записки на един вманиачен “, Николай Василиевич Гогол, Повести, изд. „ Народна просвета “, София, 1973
*Portrait of Gogol by Fyodor Moller (1840), en.wikipedia.org
